Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на свободата, е

Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на свободата, е Свети Никола. Това разказа проф. доктор Петко Петков, историк и учител във Великотърновския университет
„ Св. св. Кирил и Методий “, представен от Българска телеграфна агенция. Проф. Петков е създател на „ Книга за върховете
Св. Никола и Шипка “.

Историкът изясни, че на към 1000 метра от върха, на който е паметникът, се
намира другият връх, чието име е Шипка.

„ В момента и двата върха носят името Шипка. Вторият просто се пропуща. Има една негласна инструкция остарелият връх да не се
назовава по този начин, а да се посочва Северната височина и да се внушава, че това е било
същинското име на върха. А зад него има по-северен връх – Узункуш. И все запитвам
по какъв начин ще го назоваваме него – още по-северната височина ли? Шипка си е Шипка и с такива
имена смешка не трябва да се прави “, разяснява историкът.

На връх Свети Никола депутатите от Учредителното заседание в Търново през 1879 година вземат решение да бъде издигнат
фамозният през днешния ден Паметник на свободата, тъй като този връх е по-висок, а не тъй като
е по-славен, изясни проф. Петков. „ Предложението е на депутата Стефан Берон, а
решението е единомислещо на цялото заседание. Официалното разкриване на паметника
е през 1934 година “, сподели проф. Петков.

„ До 1951 година този връх се назовава Свети Никола и всички знаят, че има различен връх
Шипка на към 1000 м на север от него – този, който Иван Вазов е прославил в фамозното си стихотворение „ Опълченците на Шипка “, на който е бил командният
пункт на военачалник Столетов и на който на 11 август 1877 година са решителните сражения “,
сподели проф. Петков. Той добави, че точно на историческия връх Шипка се популяризират
опълченските дружини и „ избавят хода на войната “.

Историкът изясни, че връх Свети Никола е преименуван два пъти от едни и същи
управляващи. „ Първият път по строго идеологически съображения – през 1951 година е наименуван връх
Столетов. Съвсем не след дълго – през 1977 година, без никакво допитване, дори
без диалози и без експертна конференция на историци, му е обещано името на прилежащия
връх Шипка и става втори връх Шипка “, описа проф. Петков.

По думите му заради тази причина историческият връх с годините е пропуснат.

Благодарение на неколкократните подписки на хиляди българи от цялата страна,
през днешния ден сътрудниците ни от Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа поставят грижи и за остарелия
връх Шипка. Там има паметни плочи, които са поставени през 50-те години на 20 век.
Запазен е командният пост на военачалник Столетов. Хората започнаха да възстановят
тази истина и да почитат и двата върха, само че формалното им название и на единия,
и на другия е „ Шипка “. Това основава проблеми, разяснява проф. Петко Петков.

Той добави, че няколко пъти Комисията по назоваване на обекти с национално значение
и обитаеми места към президентската институция се е събирала, с цел да дискутира
този въпрос. Отговарят уклончиво, въпреки и не напълно негативно, че трябвало още
малко време, с цел да свикне обществото с тази смяна, разяснява проф. Петков.

„ Остава да събере кураж, воля и отговорност пред националната ни история екипът
на президентството, с цел да посъветва президента да издаде нужния декрет от едно
изречение, който гласи, че се възстановява исторически утвърденото и обичайно име на старопланинския връх Свети Никола (1326 метра), на който
е издигнат Паметникът на свободата “, сподели историкът.

Според него топонимът „ Шипка “ няма да изчезне, в случай че остарелият връх върне името си
Свети Никола.

Проф. Петков добави, че през последните близо 20 години са проведени доста
подписки за възобновяване на историческото име на върха.

„ Историческият факултет на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “
изрично поддържа концепцията. Светият синод на Българската православна черква на
свое съвещание също гласоподава в поддръжка на връщането на името Свети Никола през
януари 2019 година “, добави проф. Петков. „ Нито един влиятелен човек, група,
организация или политическа мощ не се е изказала срещу “, сподели той.

Става дума за възстановяване на истината, а не за хрумка на някой интелектуалец, която му е пристигнала в дрямка. Ако имаше
някаква социална реакция, до момента да е станала. Дебатът от дълго време е обществен и
няма никакви причини срещу тази смяна, уточни проф. Петков.

Той добави, че и същинското име на върха, на който се издига паметникът Бузлуджа,
е Хаджи Димитър. Там никой не слага сериозно въпроса за какво се употребява названието
Бузлуджа, като това не е формалното му име. Официалното име е Хаджи Димитър и
е от 1942 година, сподели проф. Петков.